.
  Swing

   „Суинг” е общо наименование на танци, музика, както и стил и начин на обличане и поведение. В суинг танците са обединени различни стилове възникнали и повлияни от суинг и джаз музиката родили се преди и по време на „ерата на суинга” (1934-1946г):  Lindy Hop / Jitterbug , Balboa / Bal-Swing , West / East Coast Swing, Shag, Shim Sham, Boogie Woogie и т.н.

    Ранните форми на танца, който по-късно ще станат известни като-суинг са се танцували в Южните Щати ( 1890 -1910). Заради расовите конфликти много от талантливите тъмнокожи танцьори и музиканти заминавали на Север, където били приемани далеч по-добре. Много от тях съчетали танцувалния си стил с този който бил разпространени в градовете Чикаго, Кливланд, Ню-Йорк, Детройт, Сент Луис и др. В резултат се появили много нови стилове като:Black Bottom, Rhythm Tap dance и Texas Tommy;

  Във връзка с танци терминът „суинг” се споменава за първи път през 1911г. в "San Francisco Tribune". Това бил разказ за танцуващите „Texas Tommy” във „Fairmout Hotel”. Танцуващите периодично се разделяли без да танцуват в постоянна затворена близка позиция. По този начин партньорът „отключвал” (swing out) партньорката, давайки възможност за импровизации и акробатични елементи. Счита се, че „Texas Tommy” е предшественик на Линди Хоп.

      Танцови зали

   Savoy Ballroom


    Savoy Ballroom била зала за танци, балове и концерти в Харлем, Ню Йорк, отворена от 12 март 1926 г. Съществува до 10 юли 1958 г. Намирала се e на 'Ленъкс авеню', между 140-та и 141-ва улица.

   Залата за танци била легендарно място за сбирки в края на 20-те до 50-те години на двадесети век и много стилове (като линди хоп и др.) били популяризирани там. В центъра на града била наричана „Дом на веселите крачета”, но в Харлем била известна под името „Пистата”. За разлика от политиката „само за бели” на Котън клуб, в Савой черни и бели американци танцували заедно. Виртуозните танцьори обаче не допускали други до североизточния край на дансинга, наречен тогава „Ъгълът на котките”.


  Залата за танци била на втория етаж и дълга колкото една пресечка. На източната си стена имала двойна естрада за оркестър, която побирала голям и малък бенд. Музиката не спирала. Вторият бенд винаги бил на позиция, в очакване да подхване ритъма след като първият завърши серията си. Савой била единствена по рода си с непрестанно присъствие на най-добрите от елитните танцьори на линди хоп. Прочути с прозвището „линди хопърите на Савой”, някои от тях станали професионалисти (например  Whitey's Lindy Hoppers), и участвали в продукции на Бродуей и Холивуд. Класическата песен Отбивайки се в Савой (Stompin' at the Savoy), превърнала се в стандарт за джаза, била написана за биг бенд през 1934 г.,а името й е произлиза от името на залата.

   Чък Уеб (Chick Webb) бил лидер на прославения бенд Савой хаус в средата на 30-те години. Негова вокалистка станала младата Ела Фицджералд, веднага след като спечелила конкурс за таланти в театър Аполо през 1934г..

 „Битката на бендовете” се състояла първо през 1937 г., когато оркестърът на Бени Гудман предизвикал Чък Уеб. След това през 1938 г., със бендът на Count Basie. Същата вечер се провел знаменитият джаз концерт на Гудман в Карнеги хол. Според общата оценка и двамата загубили от Чък Уеб.

   Савой присъствала на Световното изложение в Ню Йорк през 1939 г. и представя „Еволюцията на негърския танц”. Залата затворила врати през 1958 г., а сградата, в която се помещавала била съборена и заменена от жилищния комплекс Делано вилидж.

   На 26 май 2002 г. била поставена възпоменателна табела за "Савой" на "Ленъкс авеню" между 140-та и 141-ва улица. Открита е от Франки Манинг и Норма Милър, бивши членове на Уайтис линди хопърс.

 

Котън клуб


   Котън клуб бил популярен нощен клуб в Харлем, Ню Йорк, който работел по времето на Сухия режим. В него се свирел джаз. Въпреки че бил сцена на някои от най-великите афро-американски певци на века: Флечър Хендерсън, Дюк Елингтън, Аделейд Хол, Каунт Бейси, Беси Смит, Каб Калоуей, братя Николас, Лоти Джий, Ела Фицджералд, Фатс Уолър, Луис Армстронг, Дизи Гилеспи, Нат Кинг Коул, Били Холидей и Етел Уотърс,  достъпът на черна публика не бил разрешен. В апогея си бил шикозно място за срещи в сърцето на Харлем, а в събота имало Вечер на знаменитостите в която се изявявали изтъкнати музиканти като Джими Дуранте, Джордж Гершуин, Ал Джолсън, Мей Уест, Ървинг Берлин, Еди Кантър, Мос Харт, кметът на Ню Йорк Джими Уокър и други именити личности.

     През 1920 г. шампионът по бокс в тежка категория Джак Джонсън открил Клуб Делукс на 142-ра улица и Ленъкс авеню в Харлем. Оуни Мадън, известен контрабандист на алкохол и гангстер, докато излежавал присъда в затвора Синг Синг, придобил заведението през 1923 г., и го преименувал на Котън клуб. През 1925 г. клубът бил затворен за кратко от полицията заради продажба на алкохол и отворен отново без проблем. Танцьорите и стриптизьорките продължили периодично да изнасят представления за Мадън след връщането му в Синг Синг през 1933 г.

      Клубът пресъздавал расистките настроения на онези времена. Черните често били обрисувани като диваци в екзотична джунгла или като „чернилки” от плантациите на Юга. На момичетата от хора, които били облечени оскъдно, били наложени по-изтънчени ограничения по отношение на цвета на кожата: от тях се очаквало да бъдат „високи, светли и невероятни”, което означавало да бъдат поне 1,70 м. и под 21 години. От Елингтън се очаквало да пише „музика от джунглата” за публика от бели мъже.


     Въпреки всичко, Котън клуб допринесъл за стартирането на кариерата на Fletcher Henderson, който ръководел първия бенд, свирил там през 1923 г.. Оркестарът на Дюк Елингтън,  бил постоянен- от 4 декември 1927 г. до 30 юни 1931 г.. Клубът не само му дал поле за изява на национално ниво (чрез излъчване по радиото на части от програмата), но и възможност да разшири репертоара си, композирайки не само танцова музика за шоуто, но и увертюри, акомпанименти и „джунгла” ефекти. Това му предоставило възможност, която гостуващите бендове рядко получавали, а именно да експериментира с оркестровия колорит и аранжименти. Елингтън записал над 100 композиции с оркестъра си, който оглавявал близо 50 години. Дори по негова молба клубът смекчил политиката си по отношение на черните клиенти.


   През 1930 г. бендът на Каб Калоуей изпълнил песента Браун шугър (Brown Sugar) в Котън клъб и заменил оркестъра на Елингтън след напускането му през 1931 г. Групата на Джими Лънсфорд заместила бенда на Каб Калоуей през 1934 г., докато Елингтън, Армстронг и Калоуей не се завърнали в клуба по-късно. Котън клуб бил първата сцена и на Лена Хорн, която на шестнадесет годишна възраст започнала работа като хористка. Дороти Дендридж пеела в заведението, докато била една от Сестри Дендридж. Колман Хокинс и Дон Редман свирели като членове на оркестъра на Хендерсън. Степ танцьорите Бил „Боджангълс” Робинсън, Сами Дейвис Джуниър (от триото на Уил Мастин) и Братя Николас също изнасяли представления там.

     Котън клуб черпи и от поп културата на белите. Уолтър Брукс, продуцент на успешната постановка на Бродуей Влача се (Shuffle Along), бил едноличен собственик. Дороти Фийлдс и Джими Макхю, един от най-прочутите екипи от автори на песни, и Харолд Арлън писали песни за представленията, едно от които е Косовете на 1928 (Blackbirds of 1928) с участието на Аделейд Хол в песните Не мога да ти дам нищо друго освен любов (I Can't Give You Anything But Love) и Дига дига ду (Diga Diga Doo), продуцирано от Лу Лесли на Бродуей. През 1934 г. Хол била звездата на Котън клуб в най-грандиозната шоу програма, поставяна някога в заведението. Името на шестнадесет годишната Лена Хорн също присъствало на афишите.

    През 1936 г. заведението било временно затворено след расистките бунтове в Харлем предишната година и отново отворено по-късно същата година на Бродуей и 48-ма улица. През 1940 г. било закрито завинаги заради високия наем, променливите вкусове на публиката и федерално разследване на собственици на нощни клубове в Манхатън за укриване на данъци. На негово място, в същото помещение бил открит нощен клуб "Латино квартал", а през 1989 г. самата сграда била съборена, за да се построи хотел. Нов клуб със същото име е отворен през 1978 г. в Харлем, на 125-та улица http://www.cottonclub-newyork.com/.

 

Връзки:

Европейски шампионат по суинг танци

Savoy Ball Room- сайт разказващ историята на легендарната танцова зала


 
 


« назад
 
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com