.
  Charleston

  Чарлстонът има дълга история.Според някои историци сходни движения се наблюдават в танците на африканското племе Ашанти, както и в националните танци на Гамбия и Танзания. През 1866г в списание “Harper’s Weekly Magazine” е описан танц, който много наподобява чарлстон.

  Трудно може да се определи точното място където танцът се e появил за първи път, макар, че в град Чарлстон, щата Южна Каролина, ще ви кажат че именно там е родното му място. Ще разкажат подробно и посочат дори “Jenkins Orphanage”-сиропиталище, където според легендата децата-сирачета са измислили  танц наречен по-късно „чарлстон”. Каквато и да е била истината, факт е че през 1903г. танцът е съществувал във вид много близък до този който познаваме в момента. С течение на времето чарлстонът се превъръща в салонен танц. През 1913г. си проправя път към продукциите на харлемската сцена във вида  който го познаваме днес. Хенри Уилямс (Гумените крака) казва, че това е първия танц с който печели състезание в тийнейджърска възраст.

  През 1921г. все още в опростен вариант чарлстона е показан в първия „черен” мюзикъл “Shuffle Along”. От там се прехвърля и в мюзикълите “Liza” (1922) и “How Come” (1923). Танцът заинтригува критиците, но не прави достатъчно впечатление на широката публика. Била необходима повече пари и реклама за популяризирането му. Това прави „черния” мюзикъл “Runnin’ Wild”.

 Чарлстона бил нов,бърз и простичък танц. Можел е да се танцува самостоятелно и в двойка. Най-важното: това било първия танц който махнал границите между „танц за гледане” и „танц за танцуване”. През 20-те години на миналия век жените, който танцували чарлстон, били наричани флапърс (от flap – размахвам) заради начина по който си размахвали ръцете и се движели - като птици. През този период много последователи на колежанските танци носели кожени палта и сламени шапки. Чарлстонът внесъл промени в общността.

  Около 1925г. този танц бил танцуван от почти всички.

 Имало стотици вариации на базовите стъпки, независимо че официално имало 74 движения.

  Едно от най-известните състезания по чарлстон било през 1925г в "Orpheum Theatre"- Канзас-Сити. Победител бил бъдещия „тъмнокож” създател на Shim Sham- Ленърд Рид. Състезанито било само за „бели” и въпреки по-светлата си кожа Рид е разкрит, а наградата не му е била връчена.

   Масовостта на танца криела и своите рискове. В болниците рязко се увеличили пациентите с „танцувални травми”. В много заведения се появили табелки:”Моля танцувайте чарлстон-внимателно!”. Някои хора смятали, че чарлстонът и флапърите са признак на упадъка на моралните ценности на тогавашното време.

През 1925 г. в списание Variety излязла статия, в която се твърдяло, че в Бостън от силните вибрации на танцьорите на чарлстон се срутил клуб Пикуик и загинали 50 души. Същата година тъмнокожата танцьорка Josephine Baker, покорява Париж и Европа с изпълненията на чарлстон. Танцът завладява и Стария континент.

 През 1926 „ Black Botom” става новата мания и измества Чарлстона, по-късно на мода идва разновидността му- Breakaway.

 Популярността на Чарлстона не замира за разлика от тази на  Блек Ботъм. Танцът "линди" интегрирал движенията на чарлстона в брейкауей, поставяйки началото на Линди Хоп. През 1927 г. Шорти Джордж Сноудън прекръстил Breakaway на Линди Хоп. Mashed tato бил форма на чарлстона и сега се среща в съвременния суинг от Западния бряг, който е част от фънки суинга. След години Линди Хоп-а го възражда, взаимствайки от него много елементи.

    През 50-те танцът отново започва да се танцува от двете страни на океана в оригиналния си вид и т.н. до ден днешен.





 
 


« назад
 
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com