.
  Lindy Hop

 След бурното развитие на Чарлстона през 20-те, музиката се развила в нова насока: суинг-джаз. Докато белите се забалявали със фокстрот и валс, Харлем билo място за едни по-екцентрични танци. Двойка танцувала въртейки се на вътележка преминавайки в близка и отворена позиция, краката следвали ритъм наподобяващ нещо между чарлстон и съвременния рок'н'рол, някои трикове и движения били взаимствани дори от степа. Това била новата мода-танц наречен Break-a-way и началото и възхода на Линди-Хоп.

   „Линди Хоп” (Lindy Hop) носи името на знаменития Чарлз Линдберг, осъществил през 1927г. първият трансатлантически полет. Заглавията във всички вестници били: «Lindy hops the Atlantic!» (Линди прескочи Атлантика). Линди бил по списанията, плакатите, рекламите. Името на танца дава кралят на танца от „Savoy Ballroom” - George ( Shorty ) Snowden След един от танцувалните маратони в "Inn at the Park"-Central Park/ New York (неофициалното начало на Harvest Moon Ball ),публиката била в захлас от неговия нестандартен и необичаен стил. На въпроса на  репортер: „Kак се казва този танц?”, Джордж виждайки вестника до него със заглавие -«Lindy Hops the Atlantic», смеейки се казал: «Lindy Hop!» . Всъщност това бил  „Break-a-way„, изпълнен по неповторим начин от -George ( Shorty ) Snowden .

   Така на шега, новото име на танца останало завинаги. Шегата, чувството за хумор са неизменна част от суинга, а множеството скокове, акробатични фигури, граничат с лудостта и подвиг.  

  George ( Shorty ) е кръстник не само на танца Lindy Hop. На негово име е кръстена и специфична танцувална стъпка „Shorty George” , елемент от Shim Sham.

    Всъщност въздушните акробатики и лифтове се появяват малко по-късно в средата на 30-те. Frankie Manning бил главния хореограф на «Whitey’s Lindy Hoppers» и един от най-добрите танцьори в  Savoy Ballroom. Именно той прави първия „aerial”. Никой до тогава в танц не е подхвърлял партньорката си във въздуха. Най-голяма крачка за популяризиране на Линди-Хоп е направена през 1935г. в Ню-Йоркският танцувален шампионат  „Harvest Moon”. Там за първи път Линди-Хоп е представен заедно с традиционните-фокстрот, румба, валс и танго. Танцьорите на „Savoy Ballroom” взели първа, втора и трета награда. Били единствените тъмнокожи участници.

   През 1937г. Линди Хоп за първи път е бил показан в изпълнение на «Whitey’s Lindy Hoppers»  в холивудския филм « «A Day at the Races»». През 1941г. най-известната в киното сцена с линди-хоп е изпълнена от същите танцьори във филма „Hellsapoppin”.

   Рядко би могло да се види нещо толкова впечатляващо: безумно темпо, бясно движещи се ритъм крака, летящи партньори. Всичко се случвало в толкова бързо темпо, че за неподготвения зрител изглежда сякаш е в забързан кадър. Дори самите танцьори искали да направят танца по-бавен, така, че да се види красотата и детайлите на самите движения..,но продуцентът имал съвсем други намерения.

 След този филм-Линди Хоп станал най-масовият и модерен танц. Цяла Америка танцувала суинг. Възникнали различни стилове: „East Coast Swing” (стилът на източното крайбрежие), повече наподобявал кънтри, „West Coast Swing” прилича повече на съвременото  „Буги Вуги”. Най-известен бил „Savoy Style”, на името на култовата танцова зала в Харлем- „Savoy”, в която и работела групата «Whity’s Lindy Hoppers» .

Jitterbug

   Смята се, че думата „Jitterbug” е използвана за първи път от Harry Alexander White (джазмен от началото на 20ти век ,свирил на тромбон заедно с Дюк Елингтън).

  През 1933г. Cab Calloway и неговият биг-бенд -изпълняват композицията "The Call Of The Jitterbug”. Песента (и думата „Jitterbug” . е свързана с един от членовете на бенда-тромбонистът, бил пияница с постоянен махмурлук и треперещи ръце ("jitters"-състояние на алкохолен делириум).
  По-късно , сред музикантите свирещи джаз и суинг се появява жаргонният музикален термин „Jitterbug”,  охаректеризиращ похват, темпото и начин на свирене.

  Набирайки популярност Линди Хоп започва да се танцува от всички независимо от цвета на кожата. Според някои твърдения в края на 30-те с „Jitterbug” подигравателно наричали начина по който белите танцьори танцували Линди Хоп (jitter-треса се, bug-дефект, невръстеник).

   В последствие „бялата” по-опростена версия на танца Линди Хоп започва да се нарича „Jitterbug”, (или Холивудски Линди Хоп). Доразвита от Дийн Колинс (Dean Collins- един от танцьорите научили Линди Хоп в  „Savoy Ballroom” ) с което поставил основата на  „West Coast Swing”.

   „Jitterbug” като име на танца започнал масово да се използва след знаменития концерт на Бени Гудман в "Paramount Theatre" през 1935г. (който дал началото на „Ерата на Суинга”). Голяма част от публиката започнала да танцува, Бени Гудман смятал, че танцуващите отвличат вниманието на останалата публика от музиката. Неговият коментар бил, че те изглеждали като тълпа „jitterbugs”. Тогава на южнашки жаргон „jitterbug” означавало „сифилис”(което Гудман и имал предвид). Очевидно жаргонът не бил познат на пресата и на другият ден „jitterbug” бил във всички заглавия на пресата. В началото на 40-те „Jitterbug” се приемал като име на всички стилове произлезли от Линди Хоп.

Залезът на Линди Хоп

  Линди Хоп- jitterbug-West Coast Swing- Boogie Woogie, така би могла да се проследи хронологията на развитието на танца.

  Претърпелият доста  промени Линди Хоп се появата в Европа  в следвоенните години.Неговото име вече е „Boogie Woogie”,  по аналогия на популярния през 40-те стил музика.

  През 60-те с появата на туиста и Бийтълс-манията, интересът към танца „Boogie Woogie” затихва. През 80те, с възраждането на ретро-модата, двама калифорнийски танцьора откриват един от солистите на «Whity’s Lindy Hoppers»- Frankie Manning По това време позабравен от всички работил в пощата. Frankie бил поканен като консултант във Бродуейският мюзикъл «Black & Blue». След което печели награда «Tony».  В Америка започва възраждането на старите традиции-„new retro rennessance”. В момента суинга, заедно със салсата са най-популярните социални танци.

   Frankie Manning работи с английската група «Jiving Lindy Hoppers» и шведските танцьори „The Rhythm Hot Shots”. През 1994г. на  световния шампионат по Lindy Hop, „The Rhythm Hot Shots” печелят наградата „Feather Award” (танцов еквивалент на филмовия „Оскар”) за най-добри "неамерикански" танцьори на суинг. Ръководителите на групата Ленард Вестерлунд и Катрин Лунгрен имат огромна заслуга за развитието на суига в Скандинавия. От 1982г. „Swedish Swing Society” организира летни семинари в малкия шведски град Herrang. Сега там е най-известната в Европа интернационална-суинг школа. През 2000г. Herrang e посетен от над милион и половина души. На събитието присъстват почетни гости и най –добрите учители от цял свят.


 
 


« назад
 
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com