old-school motorcycles

 Ще ви разкажем за някои от основните течения сред мотоциклетистите през 40те- 60те години на миналия век, така наречените “oldschool motorcycles”:

BOBBER

  #IMG1#През 40-те години единственият начин за обикновения човек да увеличи скоростта на мотора си била чрез намаляване теглото му-bobbing (лек удар, отнемане,подрязване). През седмицата мотористите карали мотоциклетите си до работа и обратно, а през уикенда отваряли кутията с инструментите и премахвали колкото се може повече баласт и участват в състезанията, които си устройвали. След състезанията връщали частите на място, така че моторът да отговаря на изискванията на закона ( при условие че не е катастрофирал много лошо). Тогава се появили мотоциклетите наречени bobbеr. Ранен пример за бобър е моделът Indian Sport Scout "Bob-Job" от 1940 г.

Моделът на снимката е принадлежал на Steve McQueen


  Най-общото дефиниране на bobbеr е заводски мотоциклет без значителни модификации, с изключение на това, че повечето части не допринасящи за скоростта и/или функционалността са махнати или скъсени (т.е. „бобнати” – подрязани).

   Нека не ви подвежда думата „заводски”. Произведените тогава мотоциклети  притежават специфичен чар при изработката. Технолгии като електрическо запалване, серво спирачки и т.н. въобще не са съществували. Дори и сега за  автентичните bobbers се използавт стари, рециклирани части втора употреба и направени ръчно машинни части напомнящи за периода преди да се развие индустрията за масово производство. Определено не е достатъчно да сложите стара седалка на мотоциклета си изработен със всички нови технологии и да го нарече bobbеr.

   За илюстриране- ви препоръчваме да гледате снимания през 1953 г. филм “The Wild One”с участието на Марлон Брандо (Джони) и Лий Марвин (Чино). Обърнете внимание на моторите. Всички, които участват в състезанието, имат широко кормило, изправена седалка и се карат като на „dirt track” състезание – мотоциклетистите са доста изправени на седалките, а в завоите се подпират с крак на земята.

   Във филма Марлон Брандо кара собствен Triumph Thunderbird 650. Лий Марвин кара Harley Panhead, който е модифициран в истински bobbеr от старата школа.


 


Chopper (Чопър)

  След филма „Волният ездач” през 1969 г. всеки започва да различава чопърите. Чопърите имат дълга предна вилка, много хром, високи ръкохватки ( наречени „ape hangers” -маймунски закачалки) и се карат предимно от „лошите момчета”. Самата дума „chopping”обикновено се отнася до по-драстично действие – като кълцане  на парчета или в случая насичане на рамка на мотор на парчета, след което се сглобяват в напълно различен вид. Тук е и разликата в chopping  и bobbing, като действие и като краен резултат.

  Иначе казано -чопърът е мотоциклет, при който ъгълът на предната вилка с рамката е увеличен до ъгъл, доста по-голям от този на заводски мотоциклет. Ъгълът на предната вилка може да бъде увеличен чрез удължаване на вилката, отрязване на рамката и заваряването й в друга форма  и т.н.

  Някои приемат, че чопърът е сътворен единствено от естетични подбуди. Ъгълът на предната вилка обаче наистина допринася за управлението му. Той е много по-стабилен при висока скорост и на прав път отколкото оригинален заводски мотор. Разбира се, като всяка модификация и тази си има недостатък – при ниска скорост или в завой предницата е по-тежка и по-малко маневрена.Някои чопъри имали прекалено дълги вилки и както един моторист се изразил: „Не можете да завиете добре, но изглеждате добре, докато завивате.”

 Капитан Америка от Волният ездач – майката на всички чопъри

   Фонда играе ролята на Уайът – Капитан Америка, и в резултат мотоциклетът му също е наречен Капитан Америка. С нарисувано американско знаме на резервоара, хромирана рамка и двигател, високи ръкохватки и наистина дълга предна вилка Капитан Америка е типичен пример за класически чопър.

  Не всички чопъри обаче имат толкова дълги предни вилки. Ъгълът на „късия чоп” наистина е увеличен и/или има удължена вилка, но в определени граници. Той е като чопър, който малко прилича на бобър.

Чопъри и къс чоп.

   Вижте разликата между чопърите на Питър Фонда и Денис Хопър. Капитан Америка на Питър Фонда има наистина дълга предна вилка като класически чопър. Оригиналната рамка на Харли (panhead) е извита под ъгъл от 45º, а дължината на предната вилка е увеличена с 30,5 см. Докато никой не се съмнява, че Питър Фонда кара чопър, повечето хора не са сигурни какво кара Денис Хопър.

  Моторът на Денис Хопър е кръстен Били байк и има доста по-къса предна вилка. Според самия Денис Хопър неговият мотоциклет е много по-практичен и маневрен от по-необикновения Капитан Америка. Този Били байк спокойно може да се нарече къс чоп.

CAFE RACER

   Изразът кафе рейсър може да се отнася както за мотоциклет, така и за моторист. Двете значения водят началото си от британската суб-културата на 60-те години на двадесети век.

 „Rocker” (наричани още: leather boys, а преди това” ton-up boys”) -били популярни също в Италия, Германия и други европейски държави. Te били млади рок’н’рол бунтари, които карали бързи, забележителни мотори. Целта на повечето от тях била да вдигнат поне 160 км/ч по даден маршрут – от кафене до предварително определена точка и обратно, преди да е свършила песента на джубокса. За звучащата песен  имало определен термин- ‘Racing the Record’.

   Класически пример за това било състезанието от кафене „ACE” на Северния околовръстен път на Лондон до кръстовището на „Хенгър лейн”, както се наричало тогава, а понастоящем детелината, и обратно. Идеята била мотористът да се върне преди края песента, пусната на джубокса. Като се вземе предвид фактът, че някои от модните по онова време песни на Еди Кокран били по-кратки от 2 минути, се оказва, че състезателите трябвало да изминат трасето от 5 км с изключително висока скорост.

  Известни са с любовта си към рокабили музиката образът им се е запечатал в днешната рокабили култура.

    Cafе Racer- мотоциклетът e модифициран за висока скорост и добра маневреност, а не за удобство. Конструкцията и управлението му обикновено наподобяват стила на съвременния “роуд рейсър на „Гран при”, отличаващ се с издължен резервоар и малка, повдигната назад, изгърбена седалка. Съществена елемент били тесните ръкохватки, които позволявали на моториста да се свие така, че да се намали въздушното съпротивление и да се подобри управлението. Те се наричали clip-ons (две ръкохватки, които директно се закрепват с болтове за двата края на вилката) или clubmans или ace bars (едно цяло парче желязо, скосено в двата края, за да се получат дръжки, което се закрепва в най-горната част). Ергономичният резултат от ниските ръкохватки и повдигнатата назад седалка често налагал степенките да са разположени по-назад, отново типична особеност на състезателните мотоциклети по онова време.

    Моторите имали груб, функционален и суров вид, но двигателите били тунинговани да развият максимална скорост. Мотоциклетите били, леки и лесно управляеми. В разцвета си най-показателен бил моторът, наречен Тритон, сглобяван в домашни условия от Featherbed рамка на Norton и Bonneville. За направата му бил използван най-бързият за времето си двигател в комбинация с най-маневрената рамка. Тези, които разполагали с по-малко средства, можели да изберат мотор Трибса – двигател на Триумф и рамка на BSA.


« назад
   
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com