Charleston Style

Новата Порода („Flappers“)

   Дължината на роклите и палтата през 20те била до прасеца. Скъсяването на дрехите става тенденция заедно с появата на Charlstone-танцът. Заедно с него се появява и модата в която колената и краката на танцуващите девойки са съвсем открити. В резултат, между 1926г. и 1928г. вечерните рокли станали толкова къси, колкото и еждневните тоалети. Започва епохата на "flapper" модните тенденции.

  Жените, който танцували чарлстон, били наричани флапърс (от flap – размахвам) заради начина, по който си размахвали ръцете и се движели - като птици.

 „Новата Порода“ дами, възниква през 1926г. Истински стилна “flapper”-дама е с къса, елгантна- сатенен вид прическа,  по-къса от обикновеното леко безформена рокля, гърдите почти да не личат, грим, често поставян на публични места, с дълго цигаре. Всичко това символизира дързостта и бунтарския характер на тези които танцуват по цели нощи.

  До началото на 20-те шикозните дрехи били достъпни само за заможните дами. Но поради семплата кройка на flapper-роклите, много жени имали  красиви, собственоръчно ушити рокли. Било лесно сами да се обличат в този стил, използвайки само някои от готовите Butterick-шаблони. От 20-те години нататък голяма част от модната индустрия обръща все повече внимание на това как се облича обикновената жена.

  Въпреки, че богатите дами продължили да обличат  копринени дрехи с елегантни орнаменти за вечерните забави, може да се каже, че в модата- Flapper почти заличило различието при обличането в класите.

 

Мъжкия силует на дамата от 20-те

   След Първата Световна Война, дамските дрехи започват все повече да приличат на мъжки-стават по-свободни и по-безформени.  Бюстът е притиснат, талията изчезва, раменете стават по-широки, а косата все по-къса. Тесният момчешки ханш бил за предпочитане. Силуетът подчертава плоските гърди и женските извивки са завоалирани. Стройна фигура, с лек загар на кожата, плоски гърди и физиономия на 15-годишна, става мечтан силует на младите госпжици.

  Настанали трудни времена за почтените жени от обществото на „Edwardian”- предишните лидери в модата. Техният  стил на обличане  излязъл от мода, заедно със закръглените форми.

Модата на „плоските гърди” и сутиенът на 20-те

  Сутиените от ранните 20 години на миналия век били домашно ушити от бял памук и приличали повече на  корсети с допълнително отделение. Някои купени сутиени били като камизолки и не предлагали никаква подкрепа.

  По-надарените момичета превръзвали гърдите си, докато не постигнат желания ефект. Други пък ползвали Symington Side Lacer – сутиен с връзки от двете страни, които можели да се опъват и опъват, докато гърдите не станат плоски.

   За момичетата с младежка фигура подходящ сутиен бил този с четири връзки, преплитащи с в мрежа. Никой от тези сутиени не придавал форма, но дамите не я и търсели. Просто не искали да позволяват движение на гърдите си при танци.

  През 1930 Triumph, Maidenform, Gossard, Warner Brothers, Spirella, Twilfit и Symingtons започват да произвеждат сутиени, чиито цел била да държат гърдите разделени.Тогава било достигнато и откритието, че жените имат нужда от различни размери на чашките. Така, с новия дизайн на сутиените се удвоили и продажбите им.

Корсети и бельо

  Между 1920г. и 1928г. продажбите на корсети намаляли с две трети. Flapper –девойките отказвали да носят корсети. За по голямо удобство при танците навивали жартиерите си до коляното.  Наложило се пригодяване на традиционните корсети към новата тенденция. Дългите корсети придавали момчешки вид на фигурата, като за предпочитане станали не твърдите , а Lastex корсетите, които правели корема плосък. Бельото било минимално, фино и леко. Жените носели комбинезони или килоти и фусти.

Прозиращи жартиери и голи ръце

  Ръцете били голи не само за вечерта, но и за през деня. Краката били обути в бежови жартиети, доближаващи се до телесения цвят, така че да се създаде представа за голота. До края на Първата Световна Война се носели черни вълнени жартиери. Тази мода продължила до 1918г.

  След  1920г. жартиерите с шарки били "писъка на модата". Бродирани змии около глезена, достигащи коляното и т.н. Използваните материи били коприна или изкуствена коприна. Изкуствените чорапи били много лъскави и момичетата си пудрели краката преди да излязат. Телесни и топли пастелни цветове били популярни. Имената за цветовете на чорапите били: Honey Beige, Teatime, Rose Morn, Boulevard и Spanish Brown.

Габриел „Коко“ Шанел

   От 1920 модната линия  на великата модна дизайнерка Габриел Шанел (1883-1971) била въплъщението на стила от 20-те години. Работата на останалите известни дизайнери бледнеели на фона на нейната работа.

   Работела предимно с неутрални цветове- бежово, пясъчно, кремаво, тъмносиньо, черно и фини, ефирни материи със семпли  форми, които не изисквали корсети или колани. Това били дрехи създавани за комфорт и удобство и ги направило изключително модерни. Тя популяризира и малката черна рокля.

Унисекс стил

  Коко Шанел първа показва на света пуловера, който се носи от мъже и от жени. Плетените дрехи изключително много се харесват от мъжете, но и жените започват да носят дрехи в същите плетки.

Освободени от корсетите и облечени в семпли, но модни дрехи, жените имали възможността да се включват в различни спортове. Много скоро плуване, голф и тенис на корт стават една от страстите на девойки. Шортите стават част от общоприетот облекло за колоездне или каране на ролкови кънки.

Прическите

Началото на ерата на флапърите било поставено с външен вид в стил comme le garcon (т.е. момчешки) – с късите прави поли и рокли, слабите фигури и (най-шокиращото от всичко) подстриганата коса на модерните представителки на нежния пол. Късата коса се превърнала в голям въпрос: хубавите девойки я пускали дълга като символ на тяхното моминство. На практика подкъсяването й означавало признание че жената вече не е девица. Жените стигнали доста по-далеч от момчешките подстрижки и стремежа си да се забавляват – започнали да пушат на обществени места, нещо което една „дама” не би направила.

Прическата боб била на почит през 20-те. Движението флапър изпратило много млади момичета наказани в стаите им „докато косата отново не порасне”. При този вид фризура косата била подравнена и стигала до средата на лицето. Бретонът бил подрязан или се носел настрани. Също като силно гримираното лице, косата не изглеждала естествено. Била сресана надолу и лъщяла от брилянтин. При стила шингъл, който последвал, косата била подстригана във формата на буквата V, като оголвала врата. Комбинирал се с направени с маша букли или навити с ролки масури на слепоочието. Най-фрапантната разновидност на флапъра била етонската подстрижка, която била много къса с по една къдрица силно прилепнала над всяко ухо.

Грим

 Гримът бил много използван от flapper дамите. Ритуала на гримиране се извършвал на публично място. Дамите изваждали гравираните пудриери и нанасяли червилото и пудрата пред целия ресторант или нощен клуб. Кървавочервено червило в избилие, но умерен руж.

Палта и наметала

  До 1926г. повечето палта били дълги. Всичките изглеждали почти по един същ начин като наметка, просто увита около тялото. Много често били захващани само от едната страна с голямо копче или голяма катарама. Много палта се шиели с обемни космати яки. От тогава започват да се шият подплати от фини материи .

Обувките

Обувките на висок ток с каишка в т-образна форма и катарамка датират от 1920г.

Обувките в стил Mary Jane, с кишка минаваща през глезена и захваната с голямо копче били изключително модерни и предпочитани.

« назад
   
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com