Swing Style

  Суинг танцьорите  обръщат специално внимание на облеклото си за дансинга. Енергичният танц изисква дрехи, позволяващи на участниците да се движат свободно и да се чувстват комфортно на даснинга. Заради яркостта , блясъка, динамиката в суинга, облеклото играе важна роля за красотата на танца.

Чорапи

Мъжки:

Ромбовидните шарки и вълната са по-срещани през 30-те,а памукът с течение на времето става все по-популярен. Избягват се чисто белите чорапи.

Дамски:

   Боби-чорапите (bobby sock) са изключително модни през 40-те и 50-те. Представляват  чорапи, дебели в горния си край и като се подгънат се получава маншет(понякога и с дантелка) с височина до глезена. Носени някога от момичетата, като част от училищната униформа. Носят се с обувки с цветен банд отпред (saddle shoes), мокасини и обувки Оxfords. Не е необичайно да видите панделка или подобен орнамент на задната част на чорапите. По принцип традиционните боби-чорапи са чисто бели, но цветни варианти или с шарки са популярни на много места по света.

  Терминът Боби-чорапи (bobby sock) се появява са пръв път около 1927, периода, когато става модно и приемливо жените да си показват глезените. Защо точно „Bobby“  e използвано в наименованието -няма ясно обяснение. Предполага се, че има връзка с “bobby pin” (тънките изчистени черни фибички) , които са били на мода по това време.  

Обувките

Мъжки:

От значение е за обувките освен освен да бъдат част от костюма, да са и функционални.  Обувки с гладка подметка  позволяват  елегантно изпълнение на акробатични номера като Lindy hop или jitterbug. Специално изработените в  Мери Джейн или Оксфорд стил, със средно висок ток, са най-подходящи за  жените. Мъжкият Oxford стил обувки лесно се забелязва. Без особена промяна от появата му през 1920 Обикновенно комбинира 2 цвята- черно и бяло, или кафяв и бял. Характерна е перфорацията по краищата и/или на предана част на обувките в зависимост от което се делят  на   "Wingtips" и "Cap Toes”.   Тези видове обувки носят общото название „Spectator” и  са класика във визията на мъжката обувка. Истинските „spectators“ имат кожена подметка и са идеални за танци, защото се плъзгат по пода изключително лесно.

Дамски:

Дамските обувки са правени предимно от кожа.  Популярни са двуцветни „wingtips“, на висок ток с катарами на глезена или каишки. Токчетата са били дебели, обикновено от 2,5 до 10,5 см.

През 40-те,  поради ограничаването в набавяне на кожа този тип обувки разполагал само със  цветови комбинации. Дървените и корковите подметки стават често срещани.  За изискани събития, много разпространени са били обувките“ надникни-палец“ (обувки с висок ток и открит палец) и тези с открита пета.  Популярност набират „saddle shoes” ниски обувки с цветен банд отпред .

Zoot костюми

   Zoot костюмите са били на мода в Щатите през 1930-40г. Първоначално са били носени в от чернокожите и испаноговорящите и италиано-американците.  В общи линии се отъждествявал с ганстерските общности. Много скоро този тип костюми стават популярни сред музикантите и танцьорите от началото на 40-те и дори си намират място в основните модни тенденции.

   “Zoot” сакото е с нестандартно голям размер, широко в ременете, и стига почти до коленете. Обикновено имат по два реда копчета и широки и ниски ревери. Панталоните са дълбоки, с висока талия, често стигат до половината на торса. Плесирани са в кръста (обикновено две или три големи плисета от двете страни) и започват да се стесняват от коляното надолу, а в частта си при глезена имат голям маншет. При глезена са точно толкова широки, колкото да закрият тока (а някои имат ципове на маншетите си, за да ги затегнат допълнително). Маншетът обикновено е с дължина 2,5 – 5 см.

  Платовете (и цветовете)  за “zoot” костюми са изглеждали точно както самите костюми – грандиозни и преувеличен, в ярки цветове или  с разнообразни шарки с широки райета, или фино карирани. Колкото по-дръзки са шарките на материята, толкова по-добре. Целта е била човек да се разграничава от масата.

  Часовниците с верижки (джобни часовници) били почти задължителен  аксесоар към zoot- костюмите.

Дамско суинг облекло

Роклите на Суинга от 40те

 Суинг роклите се носели предимно за танци.  Полата е така измислена, че да се издига различно при изпълнението на различните стъпки, с което се създават интерсни илюзии на дансинга. Суинг роклите са скромни на дължина и стигат до или под коляното плисирани и в ярки цветове. В началото на 40-те полите нямат плисета или набори, които да им позволяват да се разтварят при въртене.Липсата на допълнителен материал е поради наложените от правителството ограничения. По късно в 40-те полите започват да стават по-богати с повече материал и дават повече свобода на движението. Това обаче не са огромните бухнали рокли от 50-те с многобройните слоеве фусти. Единственото бельо под тези поли са ластичните колани, „bloomers” панталонки , найлонови чорапи и комбинезони. Поради теснотата на полите и дължината им жените не рискуват да се въртят и да разкрият бельото си докато се носят в енергичния суинг танц.

  За горна част може да се срещнат  няколко стила- пуловери с поло яка с дълги ръкави Популярен стил на пуловер е  и “Sloppy Joe” – много широк, провиснал, торбест обикновено с надпис на училище или колеж  отпред. Възможно е съчетаване с ризи с къси ръкави, блуза с дълбоко деколте-оглавник и т.н.

Вратовръзки, копчета за ръкавели

 През 30-те вратовръзките  били  консрвативни,  съвсем малко по-широки от  днешните и обикновено ушити от коприна. Вратовръзките на 40-те са доста по-широки, заничетелно по-къси и богато оцветени.  Щипките за вратовръзки, както и копчетата за ръкавели са били носени от мъжете от по-високите социални класи.

Тиранти

Тирантите, захващани с копчета са много стилни (тирантите със щипките, които стават популярни в по-късен етап). Носели са се в комплект с хубави костюми  в продължение на три десетилетия. Всъщност основната им  цел е да задържат панталоните на мястото им, особено важна при танци.

Шапки

Мъжки:

   В периода от 30-те до 60-те, като допълнение на вечерното облекло мъжете са носели шапки тип федора (fedora).  За ежедневна шапка много популярна сред мъжете от 30-те и 40-те е шапка в голф стил (golf-style cap). За малко по-официално и неработно облекло - федора от по-мека материя. Привържениците на “zoot” външността носели федора с широка периферия или тандо (tando) с широка периферия. Широчината на периферията за “zoot” шапка обикновено е около 10.5 см .

Дамски:

   Дамите от 30-те до 50-те задължително са слагали шапка или шал, когато са излизали навън. Най-модерни през 30те били т.нар. малки шапчици- „pillbox“ (малка шапка с подгъната периферия и плоска от горе). Формата на pillbox hat напомня кутията за хапчета въпреки, че тези шапки са очевидно доста по-големи от кутия за хапчета.

 Обикновено били изработени от филц. Шапчицата се носела леко килната на една страна, внимателно закрепена към прическата.  Други носени тогава били „cloche” (в превод от френски-звънец. модерни през 20те, отново се върналина мода  през 30те) и  баретите. За жените от работническата класа шапките тип забрадка или шалове за били потребност, за да си прибират и придържат косите.

Ръкавици

През 30-те и 40-те дамите са носели ръкавици. И в двете десетилетия общоприети са два стила: къси, до китката или дълги, но леко смъкнати надолу. Материите, от които се изработвали са памук, фин велур, дантела или “jersey” .  По време на войната не са толкова на мода, а след 50-те са се носели само по специални случаи.

Дамски чанти

Чанти без презрамка, носени в ръка, са били най-разпространени и през 30те. Понякога с мъниста,  мрежести, плетени на една или две куки, кожени или от метирията за шапки. Чантите с презрамки са навлезли след края на войната и то предимно в ежденевието.






« назад
   
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com