Teddy Boys & Teddy Girls

   Всичко започнало във Великобритания в началото на 50-те години на двадесети век. В Източен Лондон възникнали тийнейджърски банди, които се нарекли „момчета с палки” (cosh boys). Те ужасявали английското общество – нападения с бръсначи, боеве между бандите и с полицията, грабежи.

   Преди рок’н’рола да се появи в Англия, cosh boys слушали и танцували предимно джаз и skiffle. Известен танц сред тях бил „Creep”, характерен с бавните си стъпки, толкова разпространен по-късно и сред тедибойс, че те получили и друго име - creepers. Песента The Creep била композирана и записана от саксофониста Ken Mackintosh през 1953г. впоследствие била подобно на химн сред тедитата.

    Вестникът „Дейли експрес” за първи път използва термина “teddy boys на 23 септември 1953 г.в статията,  която името на крал Едуард VII било съкратено на Теди (Edward /Teddy).

    След Втората Световна Война, шивачите от улица Saville Row (прочутата улица за мъжко облекло в Централен Лондон) се опитвали да върнат мъжката “dendi “ мода на контетата от времето на крал Едуард VII (1901-1910).

  Заможни млади мъже, най-вече офицери от жандармерията, заимствали стила на едуардовата епоха. Тогава били изминали само 40 години от края на тази модна епоха и техните баби и дядовци, ако не и родители, все още носели подобни дрехи. Тя се отличавала с прави панталони, дълги сака и елегантни жилетки. Всъщност те били много по-близо до Едуардовата епоха, отколкото облеклата на Тедитата през 50те.

  Във Великобритания наближава краят на следвоенния недоимък, работническата класа от тийнейджъри вече можела да си позволи забавления, хубави дрехи, велосипед или мотоциклет. Новата мода-Едуардовият стил, започва да се копира макар и не толкова елегантно изпълнена и от младите работещи мъже.

  Teddy boys взаимствали тази мода по начин, който да шокира техните родители и обществото.

  Облеклото се състояло от дълго сако в стил-епохата на крал Едуард, обикновенно с кадифена яка и маншети. Изгледа му бил  твърде „префърцунен” за работническата класа с подплата с флорални мотиви или в ярки цветове. Сакото освен,  че било символ на принадлежност, било и доста практично -ушито от вълнен плат с много джобове. Така топлело собственика си, докато се шляел по улиците, и същевременно в него можело да се скрие оръжие и алкохол и каквото друго му хрумне.

   Лъснати до блясък обувки в стил Oxford или Brogues. Сред предпочитаните модели били Creеper (с връзки и дебела подметка) и  Eaton. Светли къси чорапи, тесни панталони тип „цигара”, елегантна риза и ярка вратовръзка от вида 'Slim Jim' (тясна вратовръзка) или боло (направена от връзки, прикрепени с декоративна тока).

   Новоизлюпените тедита не въплъщавали уважаваната работническа класа и в резултат представителите на средната класа, които били основоположници на новата тенденция, решили, че гардеробът им вече  е неизползваем. Хората, които се обличали по подобен начин, били квалифицирани като престъпници и безделници.

     Жените-Teddy girls, (известни още под името Judies) носели дълги сака, тесни прави поли или пристегнати в долния край. Предпочитаните панталони били дълги плитки дънки с навити крачоли. Приличащи на балетни пантофи обувки са кобинирани с ушити по поръчка сака с велурена яка. В допълнение аксесоарите са сламени рибарски шапки, брошка камея, азиатски конусовидни шапки и чанта портмоне. По-късно възприели тореадорските панталони, обемните поли от вида „балетна пачка” и вързаната на опашка коса.

     Rose Shine (тогава с моминско име Rose Hendon), едно от първите теди момичета, прочула се със снимките си, направени от фотографа Кен Ръсел през 1955 г., казва: “И ние се наконтихме, защото досега само теди бойс привличаха погледите. Те не ни забелязваха. Модата ни- е наше творение.

  Teddy boys полагали особени грижи за прическата си. Най-популярната била сресана назад коса тип „патешко дупе” с перчем на челото, която се разрошвала при боевете. Оттам идва и неизменният метален гребен, който те винаги носели със себе си. С напредването на петдесетте се затвърждавала асоциацията на градската работническа класа с външността на теди бойс.

    Въпреки че през 19-ти век в Манчестър и Ливърпул съществували групи младежи със собствен дрес код, наречени scuttlers, тедибойс са първата общност в Англия, която характеризира членовете си като тийнейджъри и полага основите на пазара за младежки стоки

     През 1955г. след първата прожекция в британските кина на филма „Училищна джунгла” (Blackboard Jungle) бунтарският дух на рок’н’рола бил възприет от тедитата.

   Тедитата слушали американската рок’н’рол музика, завладяла Англия по това време. Не припарвали обаче до дансинга, а се спотайвали по баровете, размотавали се и пиели. Организирали банди, които понякога имали нещо като униформа – определен цвят сако или чорапи.

   Като цяло насилието и вандализмът не били прекалено сериозни особено според съвременните стандарти. Може да се каже, че по-скоро преувеличени от медиите, но понякога избухвали местни войни с бръсначи и ножове. Някои тедита имали фашистки наклонности и участвали в банди от младежи, които нападали емигранти от Западните Индии (пристигащи във Великобритания в средата на 50-те години на двадесети век). Подобен расизъм бил една от неприятните тенденции в тедибой движението, което определено го отдалечавало от философията на рокендрола и неговите корени в „черната музика”, която те не понасяли.

    Разцвета на "британския поп" през 60-те довел до нова музика и ново културно направление. Тези, които продължили да бъдат тедита, станали още по ревностни почитатели на рок’н’рол-а. Появили се първите рок пъбове, както и рокерите, които карали мощни британски мотори. Тедибойс и рокерите се разбирали добре и коженото мотоциклетистко яке се превърнало в обичайно, ежедневно и вечерно облекло за тедитата. То ги предпазвало при пътни инциденти, бой с ножове и разлята бира така, както сакото не би могло.

     През 70-те години в Англия се сформирали музикални групи, свирещи в стил рокабили. Те допринесли за възраждането на интереса към рокендрола и устройването на нови места за сбирки. Тийнейджърите си купили дълги сака втора употреба, скрили проядените от молци дупки със значки и станали новото поколение теди бойс и теди гърлс-Teddy News. Новата генерация тедита възприела някои аспекти от 50-те, но била силно повлияна от глем рока, включително по-крещящите цветове на саката, обувките с дебели подметки и чорапите, както и лъскавите сатенени ризи. Саката станали по-светли, панталоните - по-прилепнали, лакът за коса заменил гела.

   Тедитата постепенно открили още един от корените на рока – рокабили и кънтри музиката. Все пак Елвис отначало пеел в стил рокабили. Някои от тях създали движението Rockabilly Rebs.  Опитвайки се да пресъздадат образа на бяло момче от американския Юг, възприели знамето на Конфедерацията като тяхна емблема и избягвали рокендрол- базиран на блуса или изпълняван от черни музиканти. Въпреки, че музикалните идоли на Matchbox  и Ray Campi никога не били и не проповядвали расизъм, някои от членовете прегърнали политиката на расова сегрегация, проповядвана от Британския национален фронт. Ted News не одобряват това направление. Избухвали много боеве и повечето места за срещи били закрити.

     Британските групи като  „Crazy Cavan & the Rhythm Rockers”, “The Flying Saucers”, “The Riot Rockers” използвайки блус и рокабили създали собствен стил, наречен British Rockabilly.  Някои тедита го наричат (Rockabilly) Revival, а Ted News го определят като Teddy Boy Rock'n'Roll.

   В края на десетилетието новото поколение се превърнало във враг на Уестууд и вдъхновените от Секс пистълс пънк рокери.

    В края на 80-те сред тедитата се разпространила тенденция за възстановяване на стила на теди бойс от 50-те. Това довело до формирането в началото на 90-те „Обществото на едуардовите дълги сака” (The Edwardian Drape SocietyT.E.D.S). Тя се помещавала в Тотънхам (северната част на Лондон). Членовете й се стремели към връщането на автентичния облик, който смятали, че бил опорочен през 70-те от поп/глем рок-а. Дейността й била отразена в кратък филм (Teddy boys) на Брус Уебър, прожектиран на Оксфордския филмов фестивал през юли 2006 г.

   През 2007 г. “Edwardian Teddy Boy Association” била официално учредена. Тя продължила работа в посока възраждане на първоначалния дух на движението и обединяване на всички тедита с дълги сака, които ревностно поддържат оригиналния тренд от петдесетте.

    В наши дни- рокабили (с рок инструменталите от 60-те), джайва и кънтрито, принадлежат към "теди бой културата". Тедитата и рокабилите са заровили томахавката и малкото останали зрънца расизъм са изчезнали. Теди бойс има и в други европейски държави, където рокендролът винаги бил популярен. Организират се събития и срещи на teddys по цял свят.Музикалната компания Polytone Records, организира едно от най-популярните- "Teddy Boy Weekenders".

 

    Връзки:

Официална страница на “Edwardian Teddy Boy Association

Страница на The United Teddy Boys             

Още една страница на British Teddy Boys-много информация,история, снимки:

http://theteddyboys.co.uk

Teddyboys  форум

 

« назад
   
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com