Pin-Up
Първите фотографии на pin-up модели се появяват в началото на ХХв. и веднага повлияват на общестените нагласи към сексуалността.Разбира се, много култури изобразяват еротични сцени в изкуството, но pin-up изкуството е първи опит да се ангажира и издателската индустрия. b1  Появявайки се на страниците им се,цели шеметно да се увеличи продажбите на списания и вестници. Терминът pin-up се налага, защото хората, които виждат изображенията в списанията откъсват страниците и забождат снимките на стената. Тъй като популярността на моделите на pin-up изкуството нараства твърде бързо, все повече и повече бизнесмени виждат предимствата на рекламите с pin-up модели. Това става привлекателна  професия за момичета. От 1910 до 1950 (бумът на тези модели през 40те и 50те е) постоянно присъстват в реклами-в списания, плакати, фотоси и филми. Стандартите на съвременния модел се зараждат с pin-up моделите. Именно тази концепция за първи път подсказва идеята за списание Playboy. През 1960 г вече бизнесът с pin-up моделите прераства във висша мода, където момичетата  участват във модни ревюта, печатни реклами, телевизионни клипове.

  Рin-up моделите отварят вратите на сексуалната революция.За първи път се дава външна изява и публична показност на женския сексапил в медиите. Моделите по това време са обикновено жени, по-сочни, позиращи в игриви секси пози, като целта е да бъдат максимално съблазнителни. За първи път се показва в медиите и предизвикателно и подканящо модно дамско больо, където pin-up моделите обикновено демонстрират красотите на корсети, жартиери, копринени чорапи и задължителните високи токчета. Те или се смеят от фотосите, или имат приятелско, сексапилно изражение. Рin-up фотографията въвежда сексуалността в поп културата и налага пазара и културата на професионалния модел.

  Pin-up момичетата носят постоянни характеристики от момента в който са се появили за първи път. Обикновено пинъп (pinup) моделите са момичета с тъмна коса, сресана на типичните за пинъп стила букли – бухнали или игриви , порцеланова кожа, ярко червени устни, светещи очи с минимален грим, за да изглеждат по-естествени и достижими. Тя носи дрехи, типични за средата на 1900 – класически комбинезон (коприна, сатен, найлон), характерните копринени чорапи завършващи с красива дантела, бюстиета, сутиени с подплънки. Обувки на платформа и високи токове довършват атрактивната картина. Фотографиите на пинъп (pinup) моделите излъчват стил и изисканост и това е основното, което привлича почитателите им, особено мъжете. Закачливата им невинност е нещо, което мъжете търсят от десетилетия. Pinup моделите позират с типичните за стила женствени дрехи, позират по бански констюми, само с бельо или дори голи, но без да се показват основните им “активи”. Могат да се снимат когато се излежават на слънце, когато готвят, когато са в опасност и излъват беззащитност и др. Pinup стилът в модата на дрехите еволюира с годините, но винаги остава място за въображението, сравнен с това, което носят момичетата като модели при фото-сесии от 21-ви  век.

Когато пинъп (pin-up) моделите се появяват за първи път, те са посрещнати от много остра критика и враждебност заради публичната демонстрация на женски сексапил.

Това е в общество, в което жените все още нямат много права и някои изразни средства не са приемливи.Но с осъзнаването на факта, че показвайки малко повече от красотите на женското тяло може да се превърне в печеливш бизнес, обществото започва да се успокоява и моделите добиват все по-голяма популярност. В наше време пинъп (pinup) моделът се радва на възхищение и одобрение и се счита за пионер в изобрязаването на женския сексапил и силата на женствеността и много жени вече превръщат това в свой стил и го следват в ежедневието си. Те се обличат в стила на пинъп момичетата, носят подобен грим, и аксесоари, демонстрирайки женската увереност и сила, изключитилено атрактивни в 21-ви век.

   Оригиналните пинъп модели се използват най-вече във фотографията. В миналото те са предимно черно-бели изображения, по рядко цветни снимки, реклами и черно-бели филми. В днешно време  влиянието на пинъп моделите е огромно. Те се появяват в анимацията и книжките с комикси, като плакати и модели за татуировки, в картини и като стил на обличане (модни облекла) за съвременната жена.Тези модели са едновременно бляскави и изискани в духа на идеалите от миналото и съвременните норми за красота и сексепил.

   Повечето историци са единодушни, че пинъп стилът се заражда във времето на "Gay 1890's"-“Веселите 1890” във Франция. Парижкият художник Жул Шере (Jules Cheret) е признат за първият пинъп творец и създател на плаката. Обществото е готово вече да затвори страницата на строгия морал на Викторианската епоха и плакати с красиви жени започват да се размножават в цяла Европа, рекламирайки всичко от музика до хартия за свиване на цигари. В края на деветнайсти век, постерите стават толкова популярни, че френското правителство въвежда система за контрол и ги облага с данък.  Цяла книга може да се напише за ранното европейско пинъп изкуство. И така без повече шум по темата, ще се фокусирам върху Пинъп Движението в Америка.

Корените на американския пинъп са в момичето на Гибсън, създадено от Чарлз Дана Гибсън – тя персонифицира красотата, личното удовлетворение и американския национален престиж. Тя носи елегантни рокли, обемни тафтяни, шумящи поли и е избразен във всякакви активности от учебни занимания в колежа до разходки по плажа.  Избухването на Първата световна война променя идеалите на Америка и момичето на Гибсън губи популярност. Жените започват да предпочитат по- мъжки костюми и елегантите рокли отстъпват място на панталоните.

Докато Първата световна война води до оттегляне на обществото от стила на пинъп културата, то Втората световна война го връща на сцената с още по-голяма сила.Нито една казарма не е завършена, ако няма плакат или забодени на стената снимки на  холивудска старлетка (млада красива актриса) като Бети Грейбъл, и Рита Хейуд. Грейбъл става най-популярният пинъп модел от времето на Втората световна война и краката и са застраховани от Лойдс Лондон за впечатляващата сума от един милион долара!!

Счита се, че пинъп моделите несъмнено повдигат бойния дух на войниците и Американските компании не закъсняват да дадат своя принос в тази посока. Компанията Луис Ф. Дау Календар (The Louis F. Dow Calendar Company) произвежда специални книжки с пинъп изображения, сътворени от художника Жилет Елугрен (Gillette Elvgren). Тези книжки се изпращат безплатно на войниците отвъд океана. Цигарите Lucky Strike, известни с това, че предоставят безплатни пакети на войниците, също издават календар с техни пинъп модели.

Същевременно , у дома в Америка, Зигфилд Фолис на Бродуей се радва на невероятна популярност, както и американския плакатист, роден в Перу – Алберто Варгас. Варгас получава и регулярна рубрика в списание Ескуайър (Esquire Magazine) – “Момичето на Варгас”, като представя ново момиче и нова тема във всеки брой. След като през 50те Ескуайър спира публикуването на пинъп модели, Варгас отива в неизвестното тогава списание за мъже Playboy.1940 –те отбелязват края на голямата депресия с възраждането на блясъка. Начело с Кристиан Диор пинъп моделите бързо завладяват рекламните визии и послания, а пинъп календарите са маркетиг средство, предпочитано от повечето американски компании. Това са “добрите момичета” – pin-ups, невинни и красиви (или ведрото, весело момиче от квартала с повдигната от игриво кученце пола – не е виновна, че и се вижда жартиера на копринения чорап).

  Една млада дама на име Норма Джийн Бейкър (Norma Jean Baker) несъзнателно променя лицето на пинъп модела в това, което ние познаваме днес. През 1949 г , фотографът Том Кели плаща на Бейкър 50 долара да му позира гола върху фон от червено кадифе и две години по-късно едно списание за птици купува правата върху фотографията, за да я публикува. Снимката е озаглавена “Златни сънища”, а списанието е Playboy, а момичето е блестящата Мерелин Монро. Заповядайте в Американската сексуална революция.

Докато Мерелин се налага като пинъп модел, посланик, секс-символ и второкласна холивудска скарлетка, тя не е единствения известен пинъп модел. През 1955 г Звездата на годината – Бети Пейдж печели невероятна популярност. И двете, и Мерелин и Бети са провенциални момичета, наивни и естествени, печелейки известност в различни кръгове на обществото. Мерелин е  блясък, Бети – присъствие и излъчване. Пейдж не се радва на лукса на топ фотографи  и декори, тя прави своите образи търсени и харесвани само с очарование и характер. Бети Пейдж работи заедно с фотографа на списание Playboy – Бъни Иегър (Bunny Yeager) в многобройни фотосесии, които остават едни от най-добрите и постижения и се продават само за по 100 $.

Докато Мерелин Монро и Бети Пейдж са най-известни и напълно противоположни една на друга, 50те се радват на плеада успешни пинъп модели като Бриджит Бардо, София Лорен, Джейн Мансфийлд  и Лили Сейнт Клер, които печелят свои верни последователи  в тази ниша.



« назад
   
 


за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти правила за ползване



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com