The Shure 55S ("Elvis Mic")- микрофонът символ на цяла епоха

Отвън блестящ дизайн с футуристичен вид, подходящ за фантастичен филм от 30-те години на двадесети век, серия 55, произвеждан от Шуър, символизирал това, което всеки си представя, когато чуе думата „микрофон”. След дебюта си в каталога на компанията се впуснал в пътешествие, продължило няколко десетилетия, довело го до обществено признание в наши дни, което продукт рядко получава, а да не говорим за група аудио компоненти.

  Известността на серия 55 и дълготрайните следи, които микрофонът оставил в световното колективно съзнание, не са резултат от щастливо стечение на обстоятелствата, нито от професионализма на лъскава рекламна кампания. Той е постигнал статута си чрез репутацията си на неуморно муле и изпълнител, на когото може да се разчита, както и с безпрецедентно качество на звука и надеждност.

   Скоро след представянето си се превърнал във фундамент в света на професионалистите в музикалната сфера. Знаменитости, участници в развлекателния бизнес и политици започнали да разчитат на него. Оцелял във военна служба, той се превърнал в нещо установено в общоизвестните, критични исторически моменти. Множество снимки, филми и видеокасети го показват в компанията на крале, кралици, президенти и генерали. Стоял е пред Франк Синатра и Дорис Дей в дните на Биг бенда. Елвис също го е прегръщал (на живо и на пощенска марка от 29 цента, пусната в обръщение от Пощенските служби на САЩ през 1994 г.), както и безброй други минали и настоящи рок звезди. Днес, 56 години след първото си появяване, микрофонът серия 55 е толкова популярен и търсен, колкото е бил винаги. Въпреки че през годините е претърпял вътрешни промени, за да не изостава от техническия напредък, неостаряващ, все още е запазил външния вид от младостта си.

   В далечната 1939 г. серия 55 първоначално била пусната като модел Unidyne. За да задоволи колкото се може повече изисквания, микрофонът бил продаван в три конфигурации с различен импеданс. Модел 55А имал нисък импеданс за работа със системи от 35 до 50 ома. 55B бил предназначен за уреди от 200 до 250 ома, докато 55C бил създаден да се използва с апаратура с висок импеданс. Цената на 55А била 42,50 щатски долара, а 55B и 55C стрували по 45 долара. В каталога на компанията се посочвало, че той „притежава всички нововъведения в устройството на динамичния микрофон”. Все пак бил първият евтин, висококачествен, динамичен, кардиоиден еднопосочен микрофон с движеща се намотка. Unidyne бил изобретен, за да се справи с проблеми, създавани от микрофонията, фоновия шум и ехото.

    Рекламните брошури допълнително изтъквали предимствата на кардиоидния еднопосочен микрофон, който давал „широкоъгълен обхват с висока чувствителност в предната си част и никаква в задната”. Хвалебствието продължавало, като подчертавало способността му „да хваща и възпроизвежда желания звук, да отстранява ненужните шумове, да избягва микрофонията, да елиминира фоновия шум, гласа на публиката, отражението на помещението и ехото.”

    Преимуществото на еднопосочния микрофон в оригиналния Unidyne и днес остава подходящият избор в много ситуации, в които звукът трудно се улавя или трябва да се усили.

    Използвайки патентованата от Шуър „еднофазна” технология, Unidyne бил предназначен за публични изказвания, звукозаписи и радио емисии. Модерната хромирана глава можела да се накланя до 90о. Имал вграден кабелен конектор, както и специален заключващ механизъм на кабела и резба за поставяне на стойка.

    Заслугата за създаването на първия Unidyne била приписвана на инженера на Шуър Бенджамин Баумцвигер (който по-късно си сменил фамилията на Бауър). Той се захванал с разработването му в началото на 1937 г. Когато се заел с проекта, основната му цел била да изобрети еднопосочен микрофон с един единствен динамичен елемент. Преди появата на Unidyne най-разпространеният начин за направата на микрофон с еднопосочна чувствителност бил с омнидиректен (всеобхватен) елемент в комбинация с двупосочен в едно тяло. Ако уловените от двата сегмента звуци се смесели пропорционално, в резултат щяла да се получи кардиоидна схема. Всъщност можел да се постигне суперкардиоиден, омнидиректен или двупосочен модел чрез регулиране на относителния баланс между двата компонента с многопозиционен превключвател.

    За съжаление, този ранен двукомпонентен „еднопосочен” микрофон имал много недостатъци. Първият и най-важният от тях бил размерът му –огромен и обемен. Също така му липсвала функционалност. Тъй като омнидиректните и двупосочните елементи нямали еднаква честотна чувствителност и се намирали на различни места, произхождащата комбинирана честотна чувствителност и полюсов модел били нестабилни и трудни за контролиране. Цялостната концепция далеч не била съвършена, но все пак по-приемлива от нищо, особено ако някой е изправен пред сериозни проблеми с шума или микрофонията.

     Бен Бауър осъзнал, че най-лесният начин да преодолее затрудненията бил да използва само един компонент. Започнал с изучаване на действащите физични закони. Знаел, че ако един елемент се изложи на звук от предната страна, ще се получи омнидиректна чувствителност и обратното – при двупосочния микрофон двете страни (предната и задната) са изложени на звука. Като взел този факт предвид, той открил, че ако блокира задната част на микрофона, на теория би могъл да реализира нещо средно между омнидиректна и двупосочна чувствителност, която ще бъде сърцевидна или наречена още кардиоидна. Пристъпил към изобретяването на подобен хипотетичен модел и така се зародило нещо, което по-късно Шуър нарекла Unidyne.

     Когато бил приключен, дизайнът на Unidyne на Бауър бил оформен така, че да има серия отвори отпред и отзад, позволяващи на звука да достигне до двете страни на мембраната на елементите. Идващите до нея от задната част звукови вълни имали по-дълъг път и преминавали през отвори, които предизвиквали забавяне във времето между навлизащия от задната страна звук и звуковите вълни, проникващи в мембраната отпред. Чрез промени в акустичното съпротивление в задните отвори Бенджамин бил в състояние да постигне кардиоиден, суперкардиоиден или хиперкардиоиден ефект с единичен елемент и така първият истински еднопосочен динамичен микрофон се превърнал в реалност.

    Веднага щом стигнал до пазара, Unidyne си извоювал мигновен успех. Той бил най-добре звучащият микрофон, който се продавал, и наложил нов стандарт за високо качество на техниката за улавяне на звук, която освен това можела да отстранява нежеланите шумове. Теорията на Бауър се оказала вярна и насочената чувствителност била по-предсказуема и работела по-добре от предшествениците си, така че давала нови възможности за контрол на микрофонията и редуциране на уловения страничен шум. В допълнение микрофонът бил малък по размер в сравнение с конкурентите си, с което спечелил популярност сред артисти, певци и оратори.

     През периода от 1939 до 1946 г. Unidyne не бил сериозно изменен. Промените в линията били незначителни през по-голямата част от военните години, като най-съществени били в номерата на новите модели. Вариации на оригинала включвали дори отделена модификация за радио ефир (модел 555) с подсилена изолация, пусната в продажба през 1940 г. Към него се предлагали допълнителни аксесоари, като външна табела за име и калъф.

     До 1947 г. този вариант на микрофона се превръща в модел 556 и трите разновидности с различен импеданс били заменени от един единствен - модел 55. Той бил оборудван със собствен импедансен трансформатор, разположен в задната му част. Към края на десетилетието, когато Бен Бауър бил готов за ново откритие, се задавали промени.

     Консултантът по комуникации в Шуър Хауи Харууд си спомня: „През 1950 г. отпечатахме реклама, която буквално илюстрираше превъзходството на Unidyne в глобален мащаб. Беше озаглавена Най-използваният в света микрофон, а подзаглавието беше Микрофон, който не се нуждае от име. Отдолу сложихме снимка на Unidyne, без да изписваме име или модел. Рекламният материал фигурираше във всички брошури. Основната причина да го създадем беше желанието ни да демонстрираме колко известен е станал Unidyne. Тогава не се налагаше да споменаваме името му или да го представяме. Всички го разпознаваха.”

       Когато рекламата се появила, Бен Бауър вече привършвал изработката на елементите, необходими за стартиране производството на новото поколение микрофони. Всички характеристики на новия малък Unidyne (отразяващ корпуса на Unidyne II), показан за първи път през 1951 г., които допринесли за триумфа му, били усъвършенствани. Small Unidyne бил по-лек и компактен. В сравнение с предшествениците му, които все още се продавали, размерът му не надвишавал две трети от техния и го имало в две конфигурации – модел 556 (за радио предавания) и 55S (за всякакви цели). Благодарение на добавените модернизирани магнитни материали, окачване на мембраната и изолацията се подобрили параметрите на микрофона за сцена. Подобно на стандартния Unidyne, малкият също се сдобил с импедансен трансформатор.

    Новият корпус донесъл още по-голяма слава на компанията и запазил търговската марка до 1988 г., когато бил заменен с по-модерен, приличащ на ръчния SM48, микрофон за музикални и сценични изпълнения. През периода от пускането на оригиналния Unidyne на пазара до излизането на Unidyne II (между 1951 и 1988 г.) почти липсвали промени във формата на продукта.

    В наши дни външният вид на микрофона е почти идентичен с този от 1951 г. Освен модификацията на модела през 1962 г. и премахването на импедансния трансформатор в края на 70-те години на двадесети век, други видими промени имало в обграждащия конструкцията материал, който първоначално бил от червенокафява коприна в ранните модели, преминал в синя, а после в черна, и накрая се превърнал в черна пяна.

    В настоящия каталог на Шуър фигурира 55SH серия II, поместен в корпус в стила на модел SM48. Надежден като всички свои предци микрофонът с кардиоидна/динамична структура никога не е имал по-добра честотна чувствителност и обхват. Продължава да бъде еталон за качество и благонадеждност - традиция, въведена от първия Unidyne.

   У всеки, прочел статията дотук, се пораждат два въпроса: Какво е толкова специално в серия 55? и Защо е станала толкова популярна?

Според приложния инженер на Шуър Тим Виър: „Част от отговора се крие във факта, че микрофонът станал културна икона. От техническа гледна точка имал късмета да попадне в категория, която победила всички останали. Карбоновите и кристалните микрофони постепенно излезли от употреба, докато динамичните продължили живота си.”

   Като един от изтъкнатите, макар и неофициални, историци на Шуър и колекционер на фирмен фолклор той познава всички факти, философия и незначителни детайли, свързани със серия 55: „Мисля, че с изключение на някои нови издания на стария Нойман в момента няма друг микрофон с толкова дълга история, като серия 55. Действителността да си на линия след много поколения спомогнала за издигането на продукта в емблема както вътре в компанията, така и по света. Ако огледате офисите ни, ще забележите микрофон серия 55, изобразен върху пинчета, гравюри, постери, преспапиета и ограничители за книги. Образът му дори служи за воден знак на фактури. Когато някой от нашия бранш го зърне, не може да не го асоциира с Шуър. И обратното, когато някой извън нашите среди го види, веднага се пренася в различна ера. Нещо, което аз наричам коефициент на хлад, също допринася за статута му на емблема. По отношение на дизайна си той излъчва студенината на Ford Thunderbird от 1957 г., китара Stratocaster или филм на Джеймс Дийн. Той обаче е повече от символ. Той е истински микрофон, който се придържа към традициите на Шуър за съвършена работата и качество.”

Връзки:

Официална сътраница на SHURE







« назад
 
 
 
 
 
за нас събития
и новини
танци филми hot ride музика магазин
обяви
lifestyle отминали събития контакти



Copyright © 2011 rockabilly.bg  разработен от: Inet-Partner.com